Увереността идва отвътре, а не отвън. Това е първото нещо, което трябва да осъзнаеш, за да започнеш да я изграждаш.

Винаги ще има хора, които няма да те оценят и подкрепят, каквото и да направиш. Те са твърде приклещени от собствените си страхове и ниска самооценка. Още по-голям брой хора ще те подкрепят само ако се държиш точно като тях – и то обикновено в негативен смисъл. Завистлив колега ще те подкрепи, когато саботираш сам себе си; комарджия ще те зачете само когато му дадеш пари назаем; циник ще те одобри само когато омаловажаваш хората. Просто не си струва да посветиш живота си на това да търсиш признание от такива хора.

От друга страна, много често, точно когато правиш правилното нещо, няма да получиш подкрепа от никого. Това са най-трудните избори и точно те показват истинската ни стойност като хора. Когато се опитваш да промениш нещо към по-добро, по-често отколкото не, обратната връзка, която ще получиш, е че си луд, радикал, нарцисист и така нататък. Така че понякога липсата на одобрение е знак, че правиш нещо правилно.

Не на последно място, наистина свестните хора винаги ще те подкрепят, когато си верен на себе си, проявяваш смелост и се бориш за това, което е правилно. Одобрението от тези хора има истинска стойност, но то никога не трябва да бъде преследвано, защото идва съвсем естествено.