Когато партньорът ти има нужда от извинение, това, което иска да чуе, е, че наистина разбираш какво се е случило и защо го е наранило. Не е достатъчно да кажеш „съжалявам“ просто за да прекратиш спора или да се извиниш само с една дума. Затова трябва ясно да посочиш за какво точно се извиняваш, като например: „Съжалявам, че позволих на работата си да застане между нас през изминалия месец“ или „Съжалявам, че не взех предвид, че решението ми ще те накара да се почувстваш по този начин“.

Излишно е да споменаваме, че трябва да бъдеш абсолютно искрен. Извинение, което не е истинско, няма да залъже никого и не работи в дългосрочен план. Ако наистина не съжаляваш, е по-добре да продължите разговора, за да можете да стигнете до взаимно разбиране по друг начин.

Не на последно място, трябва да предложиш конкретен план за това какво може да се промени занапред. Ключът тук е да бъдеш реалист. Обещавай да направиш само онова, което наистина можеш да изпълниш. Ако кажеш: „Никога повече няма да закъснявам от работа“, това едва ли ще се случи и ще звучи кухо. Но думи като: „Ще се погрижа да имаме поне една вечер в седмицата изцяло за себе си“ звучат изпълнимо и дават причина на партньора ти да ти повярва.