Приеми, че си несъвършен.

Не е нужно да си най-умният, най-красивият и най-успешният, за да получиш любов. И това се научава, като първо си дадеш разрешение да обичаш собствената си личност. С нейните недостатъци, с нещата, които те дразнят, с чертите, които не успяваш да промениш. Човек цял живот подобрява себе си, но любовта не трябва да дойде чак накрая.

Не се поддавай на влиянието на другите. Всеки човек, който не обича себе си, е стигнал дотам, защото други хора са му внушили, че е недостоен. Търси отвъд внушенията, страховете и вината и вярвай на далечния шепот на вътрешния ти глас – ти имаш значение, ти си специален, ти заслужаваш да бъдеш обичан. Ако човек вярва на това чувство, той няма нужда от външни фактори, за да утвърждава себе си и ще има здравословна връзка с Аз-а си.

Приеми, че си съвършен.

Душата ти, разума ти, тялото ти. Всичко е съвършено точно както е. Ти си прекрасно човешко същество насред прекрасна Вселена и макар това да е една от най-трудните истини, тя е и една от най-очевидните. Не се страхувай от собственото си съвършенство. Обикни се като създание, съвършено в своята истина. И това ще ти даде свободата да бъдеш всичко.

Обичай се днес. Каквото и да правиш, където и да се намираш в живота си, колкото и да се осъждаш, обичай се. Обичай се, когато не се понасяш, обичай се, когато се срамуваш от себе си, обичай се, когато се мразиш. Обичай се, когато се гордееш от себе си. Обичай се както на дъното, така и на върха. Не се опитвай да заслужиш правото на собствената си любов. Дай си я просто защото си.