Животът е поредица от уроци, най-важният от които е да си отговорим на въпроса – Как да обичам себе си?

Не чакай да заслужиш любовта си.

Обичай се днес. Каквото и да правиш, където и да се намираш в живота си, колкото и да се осъждаш, обичай се. Обичай се, когато не се понасяш, обичай се, когато се срамуваш от себе си, обичай се, когато се мразиш. Обичай се, когато се гордееш от себе си. Обичай се както на дъното, така и на върха. Не се опитвай да заслужиш правото на собствената си любов. Дай си я просто защото си.

Приеми, че си несъвършен.

Не е нужно да си най-умният, най-красивият и най-успешният, за да получиш любов. И това се научава, като първо си дадеш разрешение да обичаш собствената си личност. С нейните недостатъци, с нещата, които те дразнят, с чертите, които не успяваш да промениш. Човек цял живот подобрява себе си, но любовта не трябва да дойде чак накрая. Себеобичането трябва да бъде твой спътник във всеки един етап от живота ти и на всяка крачка.

Вярвай само на вътрешното си усещане.

Често позволяваме на околните да ни разколебаят относно нашата себестойност и търсим външни доказателства за това, което знаем дълбоко в себе си – ти имаш значение, ти си специален, ти заслужаваш да бъдещ обичан. Ако човек вярва на това чувство, той няма нужда от външни фактори, за да утвърждава себе си и ще има здравословна връзка с Аз-а си.

Приеми, че си съвършен.

Налага се. Душата ти, разума ти, тялото ти. Всичко е съвършено точно както е. Ти си прекрасно човешко същество насред прекрасна Вселена и макар това да е една от най-трудните истини, тя е и една от най-очевидните. Не се страхувай от собственото си съвършенство. Обикни се като създание, съвършено в своята истина. И това ще ти даде свободата да бъдеш всичко.

Обичай се, защото можеш. А който може да обича себе си, може да обича и другите.