Никога не съм приемал факта, че смъртта е неизбежна. Не вярвам в съществуването на неща, които не могат да бъдат променени от човешката воля. Но след няколко дни на мъки и вътрешни терзания, открих нещо далеч по-важно за смъртта – тя е възможна.

Душата е безгранична и може всичко. Душата е прекрасна и абсолютна. Всъщност тя е толкова прекрасна, че какъв е смисълът да съществува тялото? Причината е, че тялото може единственото нещо във Вселената, което е непостижимо за Душата – то може да умре.

Всяко изкуство представлява събиране на огромни обеми в малки пространства, чрез което се постига отмиване на границите и безкрайност на пространството. Цялата Вселена се побира в една песен, един стих или птичи полет. Първият зимен лъч, уханието на искряща роса или потъмняла от времето снимка.

Тялото е изкуството на Душата. Всички живеем вечно. Всички сме цялата Вселена, пулсираща в собствения си ритъм и това е красота. Но тялото е нашата възможност да изживеем частите на Вселената. Да усетим всяка една от тях, да я оставим да ни изпълни изцяло, за да разберем, че всяка частица във Вселената е целият Свят. Може ли да съществува нещо по-романтично от това да захвърлиш вечността, за да я изживееш в един-единствен миг?

Инкарнацията е експлозивно великолепие. Страст, болка, щастие и тъга се надпреварват непрекъснато в стремежа си към все по-невъзможни мечти. Любовта и свободата са единствената реалност, но животът чрез плътта ни дава най-великото изживяване – борбата за любов и свобода. Екстремна и всепоглъщаща борба, която ни превръща в богове.

Ние сме на Земята, за да чувстваме. Да пищим, да бягаме, да се превръщаме в тропически пориви, да убиваме, да галим, да обичаме, да се хвърляме в киселинни езера, за да събираме смарагдите по дъното,  да се побъркваме, да преминаваме, да прекосяваме, да се извращаваме, да обиждаме боговете и да ги предизвикваме на дуел, да разбиваме сърцето си отново и отново и отново, докато се научим да целуваме сребристите очи на нощното слънце, да танцуваме сред гробовете на провалите си чисти, както в началото, да греем по-силно от небесни тела в името на мечтите си, да желаем. Ние сме тук, за да бъдем.

Смъртта е неизбежна, защото тя е единствената причина за раждането. Без смърт има само вечност, която не може да бъде изживяна. Смисълът на живота не е в това да откриеш Всичко, а в това да откриеш нещо, което съдържа Всичко в себе си.