Най-лошото нещо, което се е случвало на хората е, че са им дадени права. Аз не искам да имам права. Аз искам абсолютна свобода.

Правата и свободата са несъвместими. По две причини:

• Ако имаш право на нещо, това значи, че се допуска вариантът да го нямаш.
• Правата на един ограничават свободата на всички останали.
  
  

Ако имаш право на нещо, това значи, че се допуска вариантът да го нямаш. Имаш правото на частна собственост. Имаш правото да избираш убежденията си. Аз знам, че съм свободна да правя това. И да не го пишеше в някаква си декларацийка, аз пак щях да го знам.

Но ето как законът и правилата се поставят над теб, защото така изглежда сякаш имаш това право само защото държавата го разпорежда. И нас се очаква да сме благодарни. За това, че някой е написал на листче хартия това, което универсално, което просто Е така.

Даването на права е най-лицемерният начин за управление. Имаш право да правиш само това, което власт имащите са ти позволили. На нищо друго. В замяна на тяхната неописуема щедрост, те получават контрол над теб. Но на кого му пука, че всеки има достъп до личните ти данни, когато имаш правото да върнеш дреха с дефект в магазина? Редно е да имаме приоритети.

Ако имаш право на нещо, значи има неща, на които нямаш право. В този смисъл имането на права е най-гнусното подобие на свобода. Правата са получаване на трохички наготово. Истинската свобода е осъзнаването, че можеш сам да постигнеш всичко. При нея изразът „не може“ не съществува.

Правата на един ограничават свободата на всички останали. Правото ти да си свободен отнема свободата на другия да те владее. А това е престъпно. Това е псевдосвобода.

Собствената ти сигурност не може да е над свободата на другия. Това мислене е присъщо на страхливи плъхове, които вътре в себе си целят унищожението на всичко красиво. Те предпочитат да прекараш живота си в мрак, страхувайки се от Абсолютната Свобода.

В истински свободния свят свободата на човек живее на фронта срещу свободите на другите.

Всеки човек е абсолютно свободен като Душа, но той трябва и да е достоен за свободата си. Имаш свободата по принцип, но в същото време трябва да я заслужаваш и да я отстояваш във всеки един момент.

Не е правилно някой да не те ограби, защото законът не му го позволява. Правилно е да не те ограби, защото той не иска. Правилно е да не те ограби, защото ти не си го позволил.

В днешно време свободата на човек живее на фронта срещу несвободите на другите.

Но трябва ли да отнемем свободите на всички, защото съвременният човек се е превърнал в зависимо, безпомощно, беззъбо мекотело, което не може да се се справи с нищо само? Отговорът на обществото е да. Всъщност, отговорът на обществото е свободата да се ограничава още повече, докато хората напълно загубят остатъците от гръбнаците си и се разтворят в собствената си безхарактерност.

Правата са за слабите. Свободата е за силните.

Правата са павираният път към декадентството на индивида, защото, получавайки права, хората започват да се възползват от тях. И разчитат на правата си, вместо на себе си. Ето как започват да разсъждават: Ако не си намеря работа, ще получа помощи. Ако колата ми пропадне в дупка на пътя, ще осъдя общината. Ако се омъжа за някого, когото не уважавам и който не ме уважава, винаги мога да се разведа.

Доказателството за това да си свободен е да можеш сам да поемаш отговорност за себе си и за живота си. Ако навикът ти е да разчиташ на държавата, законът или институциите за своя живот, ти си роб в окови от безволие, ти си плячка в капана на зависимостта.

Резултатът от всичко това, е логичен:

Диктатура на слабите.

Колкото по-беззащитен си, толкова повече права имаш. Ето как да си слаб става примамливо и дори желано.

Мнозинството избира да живеете в Диктатурата на слабите. Избират си партньори, които са слаби като тях, възпитават децата си да бъдат слаби, избират си слаби управници и слаби подчинени. Замаскират слабостта като добрина и човечност. Събират я със слабостта на другите, за да я превърнат в оръжие. И всичко това, за да не се налага да бъдат силни. На този фон силните изглеждат като безскрупулни чудовища. Тяхното злодеяние е това, че не ги е страх да бъдат. Обществото иска да ги оковете и да ги пречупи, докато станат точно като всички останали. Но в тази битка е обречена. Страхът никога не може да окове смелостта, малодушието не може да пречупи истината. Безличието не може да заличи Живота.