Да поставим на първо място себе си често се оказва трудна задача. От една страна е модерна фраза, която често се използва в неуместни ситуации. От друга страшилището на нашето време продължава да бъде егоизмът и хората са готови на всичко, за да не изглеждат егоистични. Но да избереш себе си не е проява на егоизъм, а на характер.

Когато избираме себе си, това не може да бъде егоизъм, защото този избор не се прави с егото. Егото може да ни накара да поставим на първо място страховете си. Може да ни заблуди, че слабостите ни имат право на глас. Може да накара нуждите ни да изместят чуждите и собствените ни желания. Но егото никога не поставя на първо място Аз-а. Неговият приоритет винаги е слабостта на личността, а не нейната същност.

Когато избираме себе си, това е акт на отдаденост и смелост. Това означава да заявим пред останалите „Аз съм тук и имам значение.“ Избирането на Аз-а означава да поставиш на първо място мечтите си, дълбочината си, душата си. Такъв избор се случва много отвъд егото в космическото пространство, където съществува само нашият дух.

Когато избираме себе си, ние избираме да се погрижим за света. Себеотстояването е като кислородните маски в самолета. Първо трябва да сложиш своята собствена за да можеш да помагаш и на останалите. Онзи, който избира, трябва да постави себе си на първо място, защото в противен случай той би престанал да съществува, а изборът няма да е възможен.

Единствено пълноценна и здрава личност, която се е погрижила за себе си, може да се погрижи и за останалите. Единствено онзи, който е имал дързостта да вземе, ще има и благородството да даде. Светът няма нужда от хора, които са се превърнали в сенки на самите себе си от страх да не изглеждат егоистични. Светът има нужда от индивидуалисти, които познават собствената си стойност и могат да водят човечеството напред.

Аз-ът е сила и красота. И когато го поставяме на първо място, това никога не идва от егото. Идва от душата.