Категория: Добър

Послания и Смисъл

„Ултравайълет“ е една от иконите на нулевите в киното. Ефектният екшън, позитивната история и абсурдното преиграване както от страна на филма, така и на Мила Йовович, превръщат „Ултравайълет“ в запазена марка на екшън жанра от това десетилетие.

Когато говорим за „Ултравайълет“, първото, което ни идва на ум, са преобразяванията на костюмите. Ах, преобразяванията. Едва ли някой е очаквал да направят филм за яка бойна мадама, която пребива всички, но винаги намира време и да влезе в Енчантикс, позирайки драматично, докато облеклото и косата ѝ се преобразяват в най-различни цветове. Но се случи. И най-чудесното е, че те не служат за камуфлаж, нито за каквото и да е друго, освен за да бъдат визуално стимулиращи, докато Йовович гледа с изражение „Защо се преобличам магически когато ми хрумне? Защото мога.“

Няма как да не споменем и позирането, което често е с риск за живота на Вайълет, а понякога е и в стая, където всички вече са мъртви, и няма кой да я види, освен публиката. Гений. Като добавим драматичните погледи, способни да свалят хеликоптер и иконичната запазена фраза „Само гледай.“, Вайлет на практика е футуристична драг кралица мутант, който е таен агент и спасява човечеството…Какво повече можем да искаме?

Наблюдаваме мотива за бунтарят, който се обръща срещу системата, за да спаси живота на едно дете. Класическо и добре издържано послание, а стилистиката на филма допринася за усещането, че гледаме нещо една идея по-различно.

Сюжет

Сюжетът проследява Вайълет, човек, който носи вирус в кръвта си, давайки и свръхспособности. Тя служи сляпо на системата и изпълнява заповеди без да се замисля, до деня, в който решава да се обърне срещу всички, за да спаси едно дете. Вечната история за добрия герой, който има смелостта да се изправи срещу несправедливостта и злото разказана по обичайния мил начин, без да задълбава твърде много, което позволява на филма да бъде лек и да се фокусира върху екшъна, но и без да е твърде повърхностно, така че да не разваля усещането за смислена цел.

Както междинните обрати, така и краят са очевидни от самото начало, но пътят към тях е приятен и не отегчава в нито един момент.

Герои

Вайълет – Решителна, уверена и с добро сърце, Вайълет е очевидния добър герой направен по калъп, но щрихите на женствен драматизъм и привлекателна арогантност ѝ придават цвят.

Даксъс – Приятен злодей, който влага мисъл както в битките си, така и в мотивите си.

Важни детайли

• Дизайна на оръжията на Вайълет е уникален и няма къде другаде да видим точно такива пистолети и меч, а начинът по който се материализират също е умно и неповторимо решение.
  
• Антигравитационните устройства в колана и мотора на Вайълет са чудесни, защото отново не носят почти никаква практическа полза и са там просто са шоуто
  
• Идеята Вайълет да използва разглобен автомат като оръжие в ръкопашен бой е добра и ни дава възможност да видим по-различна бойна сцена. Която, разбира се, завършва с драматична поза в празна стая.
  
• Сцената, в която Вайълет убива група мъже като просто се плъзга между тях, за да могат те да се застрелят едни други, е легендарна. Абсурдна е, невъзможна е, неповторима е. И е прекрасно, че създателите на филма са имали смелостта да се хвърлят с такава смелост в бездната на нелепото.
  
• Битката пред църквата е бойна сцена, базирана на странни прически. Точно така. Бойна сцена, в която основния участник са прическите.
  
• За да избегне стотици войници, които стрелят право към нея с автомати, Вайълет решава да…позира драматично на коляно. И това проработва. Как да не я харесваш?
  
• Когато Вайълет трябва да превземе финалната сграда, за да спаси детето от Даксъс, тя първо отстранява външните пазачи тайно, но после просто влиза с драматична походка през главния вход
  
• Вайълет застава пред всички и чака компютърът да я сканира, само за да може да се наслади на триумфа си, когато системата установи, че броята на оръжията ѝ е „Много.“. Ле – Ген – Да.
  
• Всичко от бойните хореографии през костюмите до тематично обособените арени, показва, че филмът ясно приоритизира стилистиката пред логиката, което определено има своя чар