Спокойствието все по-често се оказва приоритет за хората пред всичко останало, което е притеснително само по себе си. Но това, че е приоритет и за младите, е плашещо.

Спокойствието е скучно

Което е спокойно, е застинало и не се променя. То просто съществува без особено взаимодействие с останалия свят. Затишие, което продължава вечно, а бурята на страстта и вълнението не идва никога.

Спокойствието е маловажно

Животът е за да се живее. За страст, за приключения, за предизвикателства. Какво значение би могло да има спокойствието на фона на всичко това? Който обича не може да бъде спокоен. Той създава и унищожава светове в гръдния си кош.

Спокойствието е лесно

Ако ни е чак толкова важно да бъдем спокойни, то това е съвсем лесно постижимо. Достатъчно е само да пропуснем всички интересни неща в живота. Чаша чай, кресло и лъжичка посредственост. Това е идеалната рецепта на спокойствието.

Спокойствието е вътрешно състояние

Спокойствието може да бъде ценност единствено когато става въпрос за стремежа да бъдеш стабилен човек. Да оставаш верен на себе си в напрегнати ситуации. Да си част от хармонията на Вселената. Но хармония не на сигурното и безопасното, а хармония на силни опасни стихии, които се уважават.

Спокойствието е приятен минимум, но не може да бъде цел. Поне не и в този живот.