Хората са равни, това е безспорно. Но съвременният смисъл на всички сме равни се е извратил до всички сме еднакви. Равенството не означава еднаквост.

Всеки път когато се изтъкне предимството на един човек пред други, обществото надава хленчещ вой: Ама как така, нали всички сме равни. Равенството трябва да е пълно във всеки един аспект, без значение от индивидуалните качества на човека.

Разбира се, на първо място е материалното състояние. Преразпределението на благата е наложително. Всички трябва да печелим еднакво, независимо от това дали произвеждаме. Продуктивният гений и мързелуващият бездарник трабва да бъдат заплатени еднакво. Да имаш и една стотинка повече от другите е неприемливо.

Но това далеч не е всичко. Не е честно някой да е по-умен от другите. Щом природата е била толкова тъпа, че да направи хората с различно IQ, ние сме длъжни да поправим това. Ще повтаряме, че всички са умни, без да уточняваме колко и без да сравняваме. Това е истинска справедливост.

Да си по-способен от другите също не е позволено. Това, че се трудиш, преодоляваш препятствия и следваш мечтите си с нищо не те прави по-заслужил от другите. Някои ще постигнат желаното с труд, на останалите ще им се даде даром. За да има равенство.

Да си по-добър в каквото и да е, е престъпление. Ти си чудовище, което потъпква човешките права и смачква самочувстчието на братята си хора.

От къде на къде Юсеин Болт ще се смята за по-бърз от другите? Фактът, че просто е, изобщо не е приемлив. Защо Менделеев получава признание за това, че е създал Менделеевата таблица? Всеки друг на негово място би могъл да го направи, защото всички са му равни. Той изобщо не трябва да бъде хвален.

Предлагам от тук нататък всяко отличие в спорта, науката, изкуството и т.н. да се връчва на цялото човечество.

Да видим сега как всъщност стоят нещата: Равенството е във възможността, а не в резултата.

Светът предлага неограничени ресурси, както в материални, така и в духовен план. И те са там, за да може всеки човек да си ги спечели. Всеки има различни предимства и различни пречки пред себе си.

В духовен план никой не е привилегирован. Всички имаме души и задачата ни е да открием възможно най-голяма част от тях. Дали ще си себе си, ще се надграждаш и ще се бориш, зависи само от теб.

В материално и интелектуално отношение има привилегировани. Но, разбира се, че е така. Иначе всички щяхме дори да се раждаме еднакви. Но важно е да се отбележи, че всеки е привилегирован в нещо. Всеки.

Разбира се, че на детето, родено в богато семейство, ще му е по-лесно да увеличи богатството си като възрастен. Но това трябва да е така. Защото в това измерение Вселената е избрала да предложи на този човек точно тези предимства. Тя ще му даде и достатъчно предизвикателства, не се притеснявайте.

Детето, родено в бедно семейство, ще има съвсем други привилегии. То ще има достъп до психологията на по-голям кръг от хора. Навярно ще изстрада повече и още от рано ще му се наложи да е силно. Ще е по-близо до природата. Ще има мотивация да надхвърли всички очаквания.

Не на последно място, на богатото дете ще му е много по-трудно да се научи да копае картофи или да зачука пирон. По някаква причина тъкмо тези, които непрекъснато твърдят, че няма срамна работа, мислят отглеждането на прасета за по-недостойно от банкерството.

Един е по умен от друг, който е по-находчив от трети, който е по-красив от четвърти, който е по-атлетичен от пети, който е по-музикален от първия. В това се изразява равенството. Някои от тях ще положат труд и ще развият таланта си. Други ще останат посредствени. Но това зависи изцяло от тях.

Моцарт няма нужда да рисува като Ван Гог и Ван Гог няма нужда да композира като Моцарт. Всеки от тях е гений в своето нещо и може да си позволи да е абсолютен неудачник в други области. Това не му вреди, а изгражда индивидуалността му.

Изключително важно е да има най-добър. Само това ни дава мотивация за успех и оценка на прогреса. А категориите са безброй. Но това няма нищо общо с равенството.

Хората са равни, защото всички имат шанса да постигнат себе си. Хората са равни, защото възможностите им за развитие са неограничени. Хората са равни, защото във всеки има нещо уникално, от което зависи цялата Вселена.

Оттам нататък, всичко е състезание. И нека най-способният победи.