Христо Ботев

Революционерът, който не умира

Кой е той?

Христо Ботев е известен най-вече със самоуикия си поетически гений и огромния си принос към революционното движение в България през XIX век.

Защо е свръхчовек?

Стиховете на Ботев са пълни със страст и съвършенство по един съвсем първичен и плашещо истински начин. Те изпълват тези, които имат досег с тях, с пламенно вдъхновение, защото идват от дълбините на едно чисто и устремено сърце. Творец от този тип, при който красотата е не инструмент за изразяване на послания, а резултат от самото послание, се среща веднъж на поколение.

Емоционалната природа на Ботев не му позволява да приеме никакъв вид кротуване или примирение с несвободата, дори когато за околните изглежда прибързан или необмислен. Вярата в борбата като свещено призвание на свободния индивид го прави неотстъпчив и в крайна сметка дава резултати и след края на живота му. Когато чуеш Ботев, възприемаш „България“.

Значими произведения:

Хаджи Димитър

Борба

Моята молитва

Кратка биография:

06 януари 1848 – 02 юни 1878

Христо Ботев е роден в Калофер, едно от деветте деца на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Карлово и Калофер, а по-късно благодарение на стипендия заминава за Одеса. Изключен е от гимназията заради липса на интерес към учебния процес.

Връща се за кратко в България, където държи значима реч, която призовава към бунт. Малко след това имигрира в Румъния. Там пребивава в няколко различни града и се запознава с много български хъшове. Участва в издаването на няколко вестници, „Дума на българските емигранти“, „Независимост“, „Будилник“, „Знаме“ и „Нова България“.

След обявяването на Априлското въстание, събира чета и преминава Дунава на австрийския кораб „Радецки“. Въпреки новините за разгрома на бунтовниците в други части на България, Ботев и четниците му продължават към Врачанския балкан, където той бива убит от куршум.