Джалал ад-Дин Мухамад Руми

Мистическият водач, който посвети живота си на любовта

Кой е той?

Руми е персийски поет, ислямски учен и мистик от 13-ти век, чието творчество надхвърля времето, културата и религията.

Защо е свръхчовек?

Творчеството на Руми набляга на вътрешния растеж, състраданието и търсенето на истината, показвайки, че личната трансформация и връзката с другите са от централно значение за един смислен живот. Поезията му свързва религията, културата и времето, правейки ислямския мистицизъм достъпен и емоционално резониращ за хората по целия свят. Чрез влиянието си върху литературата, духовността и изкуствата, Руми остава мощен символ на единството, състраданието и трансформиращата сила на любовта.

Руми е бил топъл, мъдър и дълбоко състрадателен. Той е проявявал любопитство към хората, природата и мистериите на живота, но е бил скромен и достъпен, въпреки славата си на духовен учител. Хората го възприемали като весел, щедър и изпълнен с тихо чувство за хумор, като човек, който живее според ценностите, които проповядва.

Любопитни факти:

Една от най-известните истории е първата му среща с Шамс от Табриз. Шамс спрял Руми на улицата и му задал шокиращ въпрос: „Кой е по-велик – Мохамед или Баязид Бастами?“ Руми бил изненадан, но разговорът, който последвал, продължил дни наред. След тази среща Руми изоставил подредения си живот на учен и започнал да пее, танцува и пише поезия – поведение, което шокирало учениците му. Хората казвали, че Шамс „запалил Руми“.

Има и история за Руми, който се въртял на пазара. Според традицията, той чул ритмичното чукане на чукчето на златар и бил толкова превзет от божественото откровение, че започнал да се върти в екстаз точно там, сред сергиите. Този спонтанен акт често се цитира като произход на практиката на въртящите се дервиши.

Цитати:

Това, което търсиш, те търси.

Вчера бях умен, затова исках да променя света. Днес съм мъдър, затова променям себе си.

Спри да се държиш като малък човек. Ти си вселената в екстатично движение.

Запали живота си. Търси онези, които подклаждат пламъка ти.

Който не е избягал от себе си, няма собствена воля.

Значими творби:

Диван на Шамс от Тебриз

Маснави

Кратка биография:

Джалал ад-Дин Мухамад Руми е роден в Балх (в днешния Афганистан) в семейство на учени; баща му, Баха ад-Дин Валад, е бил уважаван теолог и проповедник. С разпространяването на политическата нестабилност в Централна Азия в резултат на монголските нашествия, семейството на Руми напуска Балх и в крайна сметка се установява в Коня (в днешна Турция), която по това време е част от Селджукската империя. Там Руми получава образование по ислямско право, теология, арабски и персийска литература и в началото следва пътя на баща си като традиционен религиозен учен и учител.

Животът на Руми се променя коренно след смъртта на баща му през 1231 г. и още по-драматично след срещата му с странстващия мистик Шамс от Тебриз през 1244 г. Шамс става духовен спътник и катализатор на Руми, подтиквайки го да излезе извън рамките на формалното образование и да се посвети на живот, центриран върху божествената любов, вътрешната трансформация и екстатичната преданост. Тяхната интензивна връзка – дълбоко духовна и емоционално заредена – предизвиква противоречия и ревност сред учениците и семейството на Руми. Когато Шамс мистериозно изчезва (и вероятно е убит), Руми е съкрушен, но тази загуба се превръща в извор на най-великите му поетични творби, тъй като той превръща скръбта в стихове, прославящи любовта като път към Бога.

Голяма част от поезията на Руми отразява неговите лични преживявания, взаимоотношения и вътрешни борби. Той е бил женен и е имал деца, сред които и Султан Валад, който по-късно е изиграл важна роля в съхраняването и систематизирането на учението на Руми. Въпреки че е бил дълбоко отдаден на семейния живот и лидерството в общността, писанията на Руми разкриват човек, който постоянно се бори между ежедневните си отговорности и копнежа си по мистичното.

Руми умира през 1273 г. в Коня, а на погребението му присъстват мюсюлмани, християни, евреи и други, което отразява универсалната привлекателност на неговото послание. След смъртта му неговите последователи, водени от сина му, образуват ордена Мевлеви, известен с въртящите се дервиши, които използват танца като форма на духовна практика.