Пластичните операции започнаха да се считат за нещо съвсем ествствено и дори препоръчително, особено сред жените. Но е важно да отделим момент да кажем, че във всички случаи те трябва да бъдат единствено изключение, а не норма. След като знаем това, който иска, може да си ги прави.

Пластичните операции не могат да те направят нищо друго освен изкуствен. В съвремието все повече слушаме и виждаме как трябва да бъдем „естествени“ и „себе си“, но разбира се това е просто модерен бъртвеж от хора, повечето от които нямат нито осъзнатостта, нито смелостта да бъдат себе си наистина. Но е любопитно как се очаква да си ествествен отвътре, когато всичко външно в теб, което друг човек вижда е коригирано от скалпели, лазери и какви ли не вещества.

Модерните козметични процедури ни дават лесен „фикс“ за абсолютно всичко. Остаряваш – слагаш си ботокс; имаш твърде голям нос – оправяш го, бюстът ти не е достатъчно голям – слагаш силикон, устните ти са прекалено тънки – хиалуронът е твоят пръв приятел, нямаш коса – присаждаш си, не можеш да отслабнеш – отстраняваш си стомаха. Опитайте се за момент да се абстрахирате от нормалността, която се проповядва относно тези интервенции, и забележете колко точно зловещо звучат повечето от тях.

Напоследък общественото мнение все повече се извращава и дори се чуват обвинения към хора, които имат някакъв визуален недостатък и все още не са прибягнали до естетичната хирургия. Те биват осъждани дори като немaрливи към самите себе си. Явно да допуснем, че се харесват сами себе си и имат здраво самочувствие, е над възможностите ни като общество.

Идеята, че пластичен хирург може да създаде нещо по-красиво, отколкото природата, е една от най-абсурдните, в които човечеството е повярвало (а там конкуренцията е наистина жестока). Вселената е съвсем наясно как е най-подходящо за теб да изглеждаш и би следвало да можем да ѝ се доверим, че сме красиви такива, каквито сме създадени от нея.

Манията да променяш себе си, за да се нагласиш към нечии чужди стандарти за „красиво“ е един от най-дълбоките белези на лична неувереност. Никой не се срамува в действителност от дългия си нос или щръкналите си уши – те се срамуват от някаква вътрешна слабост, с която не могат да се преборят, и искат да я компенсират с „перфектна“ външност. И тъжната причина за това е, че другите ще ги съдят първо именно по нея.

Няма нищо по-красиво от естественото. Никоя изкуствена роза не е по-хубава от истинската. Нито един залез на филм не може да надмине който и да е реален такъв. Не е трудно да се сетим, че същото е и с хората. Приемайте се и се харесвайте такива, каквито сте. Правилните хора ще ви харесат по същите причини.