Категория: Добър

Послания и Смисъл

„Писък 7“ подбра добре своите теми – травмите от миналото, желанието да не бъдеш жертва, приятелството между Сидни и Гейл. Но нито една от темите не бе разгледана добре. Вместо това върху всяка от тях беше хвърлен вял щрих, понякога симпатичен, друг път просто скучен. Все пак емблематичното последно момиче продължи своя триумф над злото, а хуморът си остана на ниво. „Писък 7“ нямаше особен смисъл, но успя да се справи с това да запази духа на поредицата.

Сюжет

Сюжетът имаше тежката задача да оправдае завръщането на Сидни Прескот като главен герой. И в известен смисъл успя. Сидни имаше добро присъствие на силна жена, а наследството ѝ от предишните филми не беше опетнено. От друга страна обаче, историята не беше на достатъчно високо ниво за Сидни. Наблюдавахме обичайните убийства, сюжетни линни и обрати. Но имайки предвид че сме в „Писък 7“, нивото трябваше да бъде вдигнато. Имаше нужда от нещо по-различно. Например целият филм е за това как Стю и Сидни се надцакват, докато и двамата носят маската и модулатора на глас. Това щеше да пасне и на динамиката с полицията. Сидни, от една страна женена за полицай, а от друга загубила вяра в полицията и търсеща справедливост чрез зловещия костюм. Така и препратката към първа част с атаката и с чадър щеше да има смисъл.

Вместо това получихме обичайните тийнейджъри, които бяха по-скучни от в предишните филми, нескопосани сцени с Гейл и апатично разстрелване на лошите.

Което ни довежда и до най-големия недостатък. От цялата поредица, „Писък 7“ ни предлага най-скучните убийци. Никаква връзка с героите, никаква дълбочина на мотивите, нищо интересно в образите. Те бяха създадени от генератора за произволни убийци, който често се ползва от филмите в жанра.

Герои

Новите герои не ни предложиха нищо и ни се наложи да лежим на присъствието на старите.

Сидни – Все пак това е Сидни и самият факт, че е тук, е достатъчен. И успя да докаже, че все още е актуална. Но отвъд това не ѝ бяха дали нищо. Приятелството ѝ с Гейл остана в нищото, семейството ѝ беше твърде класическо за толкова травмиран човек, а откъм екшън не видяхме нищо ново.

Гейл – Страхотна първа сцена за поява във филма и… дотам. Гейл нямаше екшън сцени и не научихме за нея нищо друго освен че е на хапчета, и че не може да води интервю. Тя определено заслужаваше повече.

Важни детайли

• Сцената в която убиецът изскача от таванското помещение е безумна. Няма как полицията да претърси къщата, но да пропусне тавана. А Сидни не би го пропуснала за нищо на света.
  
• Нямаше хумор с филмовата поредица за живота на Сидни, което винаги е било част от „Писък“, а тук възможността беше пропусната
  
• Когато убийцата се съживи за пореден път, беше чудесно и много добър комичен момент
  
• Самите убийства бяха както брутални, така и достатъчно преиграни, за да не са натоварващи, което е труден за постигане баланс.