Хората преминават през живота, недоволни от нещата, които им се случват, но също толкова и недоволни от нещата, които не им се случват. И това е така, защото те постоянно очакват нещо да им се даде от другите. Но истината е следната:

Никой нищо не ти дължи.

Хората не ти дължат да се отнасят добре с теб. Те са такива, каквито са, и постъпват така, както намерят за добре. Те не са длъжни да те харесват, нито пък да те обичат. Те са в правото си да не им пука за теб и затова ти не можеш да очакваш, приемайки го за даденост, че те ще са мили и любезни с теб.

Нещо повече, никой не ти дължи дори уважение просто така. Доводът, че и ти си човешко същество не важи. Уважението трябва да се заслужи.

Никой не ти дължи да ти помага. Ако ти си болен, брат ти/ майка ти/ жена ти не ти дължат да се грижат за теб. Ако те обичат, те със сигурност ще са щастливи да го направят. Но в противен случай нямаш право да искаш нещо от тях, само защото са ти роднини.

Никой не ти дължи да ти връща услугите. Ти правиш услуга, защото искаш да помогнеш на другия, а не защото очакваш нещо в замяна. Следователно, дори ти да си направил милион услуги, нямаш право да превръщаш в драма факта, че другият не е отвърнал.

Държавата не ти дължи нищо. Когато избираш някого, ти се съгласяваш той да те управлява. Можеш да изискваш от политиците да изпълнят предизборните си обещания, но само и единствено защото те сами са поели този дълг. Но освен нещата, за които са поели отговорност, не ти дължат нищо останало.

И след като никой нищо не ти дължи, мисля, че е пределно ясно, че и ти нищо не дължиш на никого.

Но, както стана ясно от горните редове, има две изключения.

Първото е, когато човекът сам се задължи да изпълни нещо. Ако твой приятел ти каже „Ще дойда да те взема от летището.”, той трябва да го направи. Лекарите поемат дълг към пациентите си и са длъжни да ги лекуват по най-добрия начин и т.н. Ако някой съзнателно ти обещае нещо конкретно и не го изпълни, ти си в правото си да го унищожиш.

Второто е, когато решиш, че ще имаш истински отношения с даден човек. Всяка връзка изисква да се задължиш в различни неща, но има някои универсални.

Тук вече идва уважението. Може да звучи очевидно, но има нужда да се каже. Освен това, дължиш на другия да му казваш истината. Изречения от рода на „Спестих ти истината, за да те предпазя/за да не те нараня/за да не те тревожа” се превеждат като: „Считам те за нищожество.” На хората, за които ти пука, не дължиш хубави лъжи, които ще им спестят болката, а единствено откровеност.