Изгрев, за който знаеш, че ще е последен. Звукът от кървяща душа. Стоманени дихания на умиращото бъдеще, които можеш да докоснеш. Потъване в ледено езеро, виждайки образа на слънцето над себе си. Срещане на очите на любовта в деня на последната битка.

Красотата потапя света и той се удавя в нея. Това е краят.

Но геният, който е създал това, е пропуснал да го забележи.

След като Чайковски убива света, той просто отива на зелена пролетна поляна да се гони с пеперуди. На него изчезването на всичко не му е направило впечатление. Бил е твърде повърхностен, за да умре със света. Затова е създал другоизмерни копия на зайчета и катерички и ги е пуснал да тичат из нищото.

Лебедовата тема. Красотата ѝ е непоносима. Тя убива. Това ще е мелодията, която ще звучи по време на края на света.

Свят, който е бил домът на Любовта. Свят, в който се е водил най-висшият сблъсък. Свят, който е позволил на Вселената да надмогне себе си.

Чайковски продължава след това.  На следващия ден става, закусва и отива на разходка. Работата и животът му продължават, сякаш нищо не се е случило.

Чайковски е сред най-висшите гении. Той е описал в музика върховния момент в историята на света хилядолетия преди той да настъпи.

Чайковски е сред най-долните предатели. Той се отказва от собствения си връх и потъва в блатото на посредствеността.

Този ден ще настъпи. Цветята ще разтворят чашки за последно, готови да се напълнят със светлина. Небето ще почервенее от страстта на съвършенството. Хората ще вдигнат глави и ще са готови. А после… битката ще започне.