Категория: Добър

Послания и Смисъл

„Подземен свят: Пробуждане“ ни дава някои добри идеи, но не успява да ги развие достатъчно.

Филмът започва с мотива, че върколаците и вампирите са били разкрити пред света и сега хората имат нов враг към който да насочат агресията си. Това повдига въпроса как са останали скрити досега, след като още в първия филм виждаме публични престрелки в метрото и убийства на вампири пред свидетели и вероятно камери. Но дори и да се абстрахираме от техническата част, то този мотив не отива никъде. Хората не участват във филма и обратът в сюжета е, че врагът на вампирите си е все същия – върколаци.

Дванайсетгодишната кома на Селин е любопитна идея, която е реализирана доста нескопосано. През цялото време тя осъзнава случилото се както би го направил един човек, но от позицията на многовековен вампир, дванайсет години сън не са нищо особено. Поредицата генерално пропуска периода между човешкия живот на Селин и сегашното, което е странно, имайки предив, че героинята е живяла стотици години и да научим нещо за тях би обогатило образа ѝ.

Решението Селин да има дъщеря е…доста спорно. От една страна е твърде банално в продължението на филм да се занимаваме с детето на главния герой. От друга чисто емоционално, замяната на Майкъл с Ийв води до сваляне на залозите и падане на енергията. Селин и Майкъл са главната любовна история. Всеки от тях има и индивидуален път и тяхната борба срещу системата е това, в което сме инвестирани. Превръщайки това в семейна драма на майка и дъщеря, които търсят бащата, е доста глупаво. Филмът не успява да се справи с този мотив и отношенията между Селин и Ийв остават изкуствени до самия край.

Сюжет

Сюжетът на „Подземен свят: Пробуждане“ има ужасна рамка, но вътре в нея успява да скалъпи приличен развой на събитията. Екшънът е на високо ниво и като цяло филмът е визуално задоволителен и намира начин да ни въведе в старинната естетика дори в модерни времена.

Защо има човек полицай в сюжета не е ясно. Но след като така и сме взели лошо решение, поне е изпълнено прилично. Защо се занимаваме с детето на Селин не е ясно. Но поне не пречи твърде много на целия филм. Защо се опитваме да се престорим, че сюжетът е за война с хората, когато е за мутациите на върколаците и вампирите, не е ясно. Но поне преструвката не превзема целия филм.

Селин продължава да поляризира мненията във вампирската общност и за пореден път се оказва в позицията – спасявам хибрид и ми е нужна помощта на скептичен патриарх. Отново, самата реализация на този сюжет не е лоша, но не е и нищо ново.

Финалът е хубав, но за съжаление завърша с обещание за вълнуващо продължение с Майкъл, което никога не идва.

Герои

Селин – Сюжетът не предлага на Селин много материал за израстване. Успяваме да видим някои нови детайли от способностите ѝ, но отвъд това, героинята е поставена в ситуации, които не ѝ позволяват личностно изразстване.

Дейвид – Не лош герой, който има потенциал за развитие и усеща добре към кого да бъде лоялен.

Томас – Томас умишлено напомня на Виктор, но с разликата, че той взима правилните решения и го е грижа за детето му.

Важни детайли

Идеята да виждат през очите на другия е чудесна. Но да вижда през очите на Майкъл както си мислим в началото би било много по-интересно. А и нито една от тях никога не вижда нищо интересно, така че идеята не отива никъде.

Сцената, в която Дейвид се разкрива като вампир пред Селин е изключителна глупава. Първо чака твърде дълго и второ, наистина ли един вампир не може да разпознае друг без да се налага да вижда трансформираните му очи?

Има тежест в сцената, когато Селин възражда Дейвид. Интересен мотив, стилистично задоволителен и е показано добре, че Селин постига невъзможното до този момент, разкривайки еволюцията ѝ.

Битките с огромния върколак са много добри. Винаги визуално ефектни и виждаме отлично, че Селин печели заради способността си да използва слабостите на противника, а не просто заради груба сила.

Филми от поредицата: Подземен свят