Категория: Добър

Послания и Смисъл

„Подземен свят: Кръвни войни“ е странна комбинация от добри идеи за развитието на героите и тоталното унижение на оригиналната любовна история.

Идеята за северните вампири е страхотна. Те са консервативна общност, което живее в изолация от останалите и има свои разбирания за живота. Стилистиката им е едновременно светла и мрачна, давайки елфическо усещане в смесица с вампирската енергия. Отне ни пет филма, но най-после имаме въможността да видим нещо за духовния свят на вампирите и тяхната връзка с отвъдното. Северняците познават не само тайните на кръвта, но и тези на водата, което е добър мотив и осмисля още повече вампирския свят.

Историята със Селин се задълбочава, слагайки фокуса върху нейната духовна еволюция, а Дейвид открива своите корени и се формира като личност.

„Подземен свят: Кръвни войни“ обаче се проваля напълно със своите злодеи както и в това да уважи миналото.

Пореднията произволен върколак, който уж бил много страшен, защото обединява другите върколаци под властта си. Но това беше сюжетът на Лушън. И докато Лушън е съвършенство, то Мариус е един от многото посредствени архетипни злодеи, които са ни омръзнали до болка.

Паралелите между Мариус и Лушън продължават с това, че Мариус също има връзка с вампирка, но за разлика от достойните междувидови любови в предишните филми, тук имаме токсична връзка между насилник и глупава лигла.

И най-лошото от всичко. Майкъл. Толкова ли е трудно просто да кажем „Никой не знае къде е.“ и да приключим темата. Нужно ли героят заради когото започна всичко да бъде заловен, убит и погълнат от незначителен върколак? Що за унижение? Ако не беше това, добрите идеи на филма можеха да го изведат към върха, но развръзката на Майкъл е толкова лоша, че връща филма обратно към дъното.

Сюжет

Сюжетът на „Подземен свят: Кръвни войни“ има прилично изграждане. Макар да повтаря твърде банално структурата от предните филми, все пак историята не е скучна.

Селин решава да стане боен инструктор на вампири, което е готин сюжет. Той обаче бързо търпи обрат след неочаквано предателство и главната героиня отново се оказва в центъра на борбата за власт както между вампирите и върколаците, така и между самите вампири. И макар на този етап в поредицата да имахме нужда от нови връгове и различни посоки на историята, все пак класиката беше реализирана добре.

Герои

Селин – Селин се сдобива с нови умения и надгражда себе си като личност. Селин продължава своята еволюция не само в натрупването на сила, но и в откриването на мъдростта в това да се предадеш пред мистериите на природата и да се довериш на житейската енергия.

Дейвид – Дейвид се формира като личност и доказва, че е достоен за наследството на Амилия.

Лена – Лена е неочакван образ на вампирка-жрица, която е както достоен воин, така и мъдрец уважаващ баланса и природата.

Семира – Семира можеше да бъде интересен герой. Ако ѝ бяха дали смислени мотиви да иска да ходи на слънце, тя можеше да бъде борец за индивидуалната свобода отвъд всичко останало. Вместо това Семира е сведена до алчна кучка.

Важни детайли

Умно е Селин да намери път към себе си чрез водата. Кръвта и водата са разновидности на една и съща живителна сила и е вълнуващо да видим вампири да се вълнуват от вода, а не само от кръв.

Когато Семира пие от купата с кръв тя излива половината на пода, което е чудовищна глупост. Вампир никога не би похабил кръв. Особено толкова ценна, колкото е тази на Селин.

Ако Семира беше задълбочен образ, спомените на Селин също можеха да отключат нови аспекти на личността ѝ, но уви.

Финалният вампирски съвет от Селин, Дейвид и Лена всъщност е много добре балансиран лидерски съвет, а не просто баналното поставяне на главните герои на лидерските позиции.

Филми от поредицата: Подземен свят