Емоционалната интелигентност е важно качество, но често това е просто модерно словосъчетание зад което не стои нищо. Тъй като ироничното е, че за да разбираме какво всъщност означава емоционална интелигентност, трябва да имаме поне малко от нея.

Най-просто казано, емоционалната интелигентост е разбирането и осъзнаването на чувствата. Пресечната точка на чувствителността и разума. Способността на мозъка да работи с абстрактни понятия и да разбира смисъла им.

Емоционално интелигентният човек познава отлично себе си. Знае силните и слабите си страни се приема какъвто е. Наясно е от къде идват страховете му, какви са травмите му, на какво се дължат реакциите му. Способен е да излезе от себе си и да се налбюдава отстрани, за да осъзнае емоциите си и да работи за тяхното балансиране.

Емоционално интелигентният човек знае кои хора са важни за него и какво е на първо място в живота му.

Да притежаваш осъзната чувствителност е да имаш отговор на въпроса „Защо?“. Всяка емоционална реакция има своята причина и разкриването на причината е ключа към освобождаването от емоционалния багаж. Нищо не си е просто така, нито защото хората са лоши или света е несправедлив. Причинно-следствената връзка в невидимия свят е също толкова силна, колкото и тази в материалния.

Не просто „Изпитвам ужас от змии“, а защо го изпитвам. Не просто „това ме вбесява“, а защо ме вбесява. Не просто „имам химия с неподходящия човек“, а защо имам химия точно с него.

Емоционалната интелигентност се вижда и в начина, по който гледаме на хората. Тогава, когато виждаме отвъд ролите им и разбираме, че всеки от нас е човешко същество със своите различни изживявания и лица, само тогава подхождаме към хората по емоционално зрял начин. Затворникът е отхвърлено дете, уличницата търси любов, грубиянинът не познава друго, скучната се страхува от болката.

Какво означава да бъдем емоционално интелигентни? Означва просто да бъдем хора. И да бъдем човеци с хората.