Качествата са нещото, чрез което проявяваме същността си в ежедневния живот. Те ни предразполагат да постъпваме по определен начин и хората ни опознават и съдят спрямо тях. Ето защо си струва да отделим време и да открием какви положителни и отрицателни качества имаме наистина.

Преди да започнем, трябва да направим една отметка, че не всички качества отговарят на най-дълбоката ни същност. Някои от тях са продукт на възпитание, на социалната среда и дори на етап от живота, в който се намираме. Те могат да се променят и развиват. Но има и такива, които са неизменна част от нас и в тях прозира от какво е направена душата ни.

Първата стъпка е да погледнем към себе си и да разпознаем добрите си черти. Добри и честни хора ли сме? Уверени и комуникативни? Лоялни и отговорни? Продуктивни и дисциплинирани? Чувствителни и креативни? Всяко от тези качества е богатство само по себе си и друг човек, който достигне до него ще се чувства сякаш отваря сандъче пълно със съкровище. Ето защо и ние трябва да ценим тези неща в себе си и да се гордеем с тях.

Един завой по-нататък трябва да се срещнем и с недостатъците си. Лекомислени ли сме? Или разсеяни? Или прекалено критични? Отказваме ли се лесно? Или може би отлагаме до безкрай? Алчни ли сме? Или несигурни в себе си? Някои от тези истини може да са ни неприятни, но отказът да ги видим в себе си няма да ги направи по-малка част от нас. Понякога недостатъците са просто един по-интересен щрих в палитрата на личността ни и дори ни правят по-цялостни хора. Няма нищо лошо в това да кажеш „Аз съм инат и се харесвам такъв/такава“. Но ако имаме недостатъци, които съсипват ежедневието ни, като неконтролируем гняв или обсебваща ревност, единственият начин да подобрим живота си е като работим съзнателно над тях.

Можем ли да променим качествата си? Разбира се. С решимост и търпение можем както да развием чертите, които искаме, така и да ограничим недостатъците, които ни пречат. Например, ако искаме да станем по-общителни и уверени сред хора, най-доброто, което можем да направим е да се хвърлим в дълбокото и да натрупаме опит. От нас зависи да се престрашим да изкажем мнение, да заговорим непознат, или да се включим в голяма социална група, която ни плаши. Дори да имаме моменти, в които чувстваме, че се проваляме, постоянството ще ни изведе до едно ново по-комуникативно аз, което искаме да видим. Аналогични действия могат да бъдат предприети за всяко ново качество, което решим да придобием.

Това, за което е важно да внимаваме, е качествата, които поддържаме и развиваме като възрастни да идват от собствената ни воля, а не под натиска на средата. Една често позната фраза звучи „С какъвто се събереш, такъв ставаш“ и обикновено тя е вярна. Ако искаш да се храниш по-добре и да спортуваш повече, имаш чудесна възможност да го направиш, като прекарваш повече време с хора, които вече правят това и за тях този начин на живот е напълно нормален. Но ако усетиш, че средата ти те дърпа например към живот изпълнен с бездействие, но същевременно и оплаквания, че успехът просто не идва, трябва да избягаш от там, ако не искаш да се окажеш затворен в същия капан.

Когато сме наясно със собствените си черти, можем да отговорим и по-еднозначно на въпроса какви качества търсим в другите. Що се отнася до качествата, приликите ни сплотяват, а разликите ни обогатяват. Всеки иска да е обграден с верни и честни хора, които да са там за нас, когато имаме нужда. И е важно да знаем дали точно това откриваме в сегашните си близки, или ни свързват по-скоро навикът и общото минало.

Качествата са един от големите ключове да опознаем както себе си, така и другите. Затова трябва да имаме смелостта да ги гледаме с широко отворени очи и да не пропускаме наличието или липсата на важните за нас характеристики.