Сблъсъците с други хора са част от ежедневието на всеки. Но въпреки това повечето от нас нямат умението да се справят с тях. Конфликтите между хората няма да изчезнат. Но можем да се усъвършенстваме в това да ги разрешаваме.

Когато има конфликт, трябва да обърнем внимание на три важни аспекта на ситуацията – какво се е случило, какво мислим, че се е случило и какво чувстваме спрямо случилото се.

Какво се е случило

Това е стъпката в която трябва да се придържаме към обективната реалност. Не как ни изглежда, не какво означава, а само какво реално се е случило. Какви са фактите не е достатъчно, за да вникнем в една ситуация, но е много важна основа, на която да стъпим. За да може да има комуникация, първо трябва да сме съгласни, че споделяме една и съща обективна реалност. Ако единия каже “ Ти обиди сестра ми.“, а другия отговори “ Ти нямаш сестра.“ очевидно имаме по-големи проблеми за обсъждане от това дали някой е обиден и разговорът не може да продължи отвъд тази стъпка.

Какво мислим, че се е случило

Тук се включва начина по който тълкуваме събитията и действията на другите. „Думите ти ме карат да мисля че..“. „Твоите действия ми показват…“. На този етап е важно да проверим дали изводите ни за другия и нещата, които той прави и казва са реално съврзани или просто сме допуснали логическа грешка. Хората са различни. Впечатляват се от различни неща и се разочароват от различни неща. Затова тълкуването на нечие поведение става валидно само когато вече познаваме самия човек изключително добре и сме наясно с неговия подход в живота и начина му на комуникация.

Да тълкуваме чуждото поведение според собствената си логика за правилно и грешно често може да доведе да заблуда и да се разминем с чудесни хора поради липса на ясна комуникация.

Какво чувстваме спрямо случилото се

Всички човешки конфликти са породени от чувствата. Истината е, че човешката природа не се вълнува особено нито от фактите, нито от мислите. Имаме проблем само когато нещо ни кара да се чувстваме зле. Затова именно тук е същността на всеки конфликт и трябва да положим най-много усилия за да го разрешим. Чувствата се невидими и абстрактни. Но същевременно с това са наша същност и идентичност. И всеки наш проблем е емоционален.

Какво чувстваме определя кое можем да приемем, да простим или да отхвърлим. И ако чувствата ни са валидирани, пътят към преодоляване на конфликта моментално се разкрива пред нас.

За да разрешим конфликт с друго човешко същество, трябва да стъпим върху здравите основи на обективната реалност, да обсъдим и анализираме мислите си и накрая да изразим чувствата си в безопасно пространство, където всеки може да заяви себе си и да прояви разбиране към сърцето на другия.