Знаем, че за да се получи една връзка, са ни нужни общи неща. Но често надценяваме способността си да ги разпознаваме. Защото правилните сходства не са в широчина, а в дълбочина.

Най-важното сходство с един човек е да имаме една и съща емоционална дълбочина. Ако чувствата на единия са бушуващ океан, а на другия се събират в чаена лъжичка, нещата никога не биха могли да се получат. Ако няма нашата дълбочина, партньорът ни никога не може да ни даде разбиране и подкрепа така, както наистина се нуждаем. И не би могъл да ни обича заради тези, които наистина сме.

По същия начин да влезеш във връзка с човек, който е по-задълбочен от теб, те обрича на вечното усещане, че не си достатъчен. Че нещо липсва и каквото и да правиш, свързването е непостижимо.

Как да определим емоционалната дълбочина?

Колко дълбок е един човек се проверява не с въпроса Какво?, а с въпросите Как? и Защо?. Сходствата не трябва да бъдат търсени на ниво харесвания и предпочитания. Това е само привидно съвпадение, което често води до самозаблуда и токсични отношения. Правилните сходства с в това как гледате на света и защо сте живи, а не кои неща от битието са ви любимите.

Ако обичаш планината, не ти трябва човек, който да харесва планини. Трябва ти човек, който обича морето.

Свободният човек винаги ще има общо с друг свободен, дори и да са напълно различни характери. Който е останал верен на себе си винаги ще има общо с отстрещната личност, дори да имат различни виждания. Който знае какво е свещено, винаги ще се свързва с другите, които го знаят, дори и ценностите им да са напълно различни.

Не какво харесваме, а колко силно държим на изборите си. Не какво избираме, а защо го избираме. Не какви сме, а кои сме. Това е точката, в която две личности се докосват.

Ползотворното сходство е когато една красота може да види друга красота и да има смелостта да я заобича.