Потискащ, отблъскващ и противен роман. След като се отърся от тези чувства, ще опитам да напиша коментар. Ще обсъдя двамата главни герои, най-вече поради факта, че всички останали умряха веднага след като се появиха.

Авел Розновски. Бедното момче, което си проправя път с много труд в живота. Още тук Авел ме беше загубил, но той дори не опита да ме спечели след това. Страданията му в Полша, Русия и Турция в никакъв случай не предизвикват емоция, а само гадене. Вече зрелият герой неизненадващо се оказа напълно повърхностен и неприятен. Той имаше отчаяната нужда да се доказва както в професионален, така и в личен план. Докато пътят на издигането му беше напълно безинтересен, любовният му живот бе по-скоро противен. Той се ожени за обикновено момиче и после се оплакваше от това, че тя била… обикновена. Нелепостта на брака си разнообрази с куп безмислени афери.

Когато не бе зает да избива комплекси, Авел се занимаваше с това да си отмъщава на Уилям. Да си отмъщава за какво – разбирам напълно, ако сте забравили? Според Авел, Уилям беше виновен за смъртта на Дейвис Лерой, защото банката му не му заела пари. Тоест, Авел обвиняваше Уилям за това, че си е свършил работа. Уилям всъщност направи много повече – той си бе свършил коректно работата като директор на банката и после инвестира в хотелите от собствените си пари (за което Авел не знаеше). Но дори ако не го беше направил, Авел пак нямаше право да го вини. Банките нямат задължение да покриват финансово всеки бизнесмен фалирал през 1929 само защото той може да се самоубие.

В борбата си срещу Уилям, Авел имаше едно непобедимо оръжие – жалкостта на другите герои в книгата. Без хора като Хенри Озбърн и Джейк Томас, той никога нямаше да успее да победи. Щом намереше нищожество, Авел или го взимаше за съюзник, или го вкарваше в леглото си (според пола).

Уилям Лоуел Кейн. В такава книга Уилям безапелационно печели титлата най-добър герой.  Да, той беше обикновен и скучен. Но в нито един момент не беше жалък.

Връзката му с Кейт надхвърли всички очаквания. Все пак такива отношения изпълнени с отдаденост, уважение и подкрепа са недостижими за 99% от хората. Приятелството му с Матю също беше истиснко. Единствено реши, че трябва да е тъпак относно сина си, но той просто си е такъв.

Уилям реши да играе мръсно един-единствен път. И даже не може да му бъде зачетен, тъй като той просто се защитаваше. Когато един плъх настойчиво се опитва да те ухапе, трябва да го смажеш, за да оцелееш.

Авторът беше спазил старото правило: Ако имаш достоен герой, остави нищожествата да го унижат. Надявам се, че няма съмнение, че Лестърс си беше банката на Уилям. Това, че трябваше да бъде изритан от там като мръсно куче, само защото един червей бе надвиснал над борда, показва къде точно в хранителната верига стоят членовете на този борд.

Тъй като Уилям беше много по-стойностен от Авел, неговият край трябваше да е много по-унизителен. Той първи реши да се сдобри със сина си и затова не получи шанса. Той трябваше да е болен и немощен. А също и да излезе, че е „загубилият”.

За бракът между Ричард и Флорентина ще напиша само: сериозно? Мислех, че чета трилър, а не гледам латиноамериканска теленовела.

Книгата е описвана като роман за непримирима вражда на двама велики мъже. Аз видях една липса на вражда в продължение на 30-40 години. Първо, те нямаха истинска причина за вражда. Мотивът на Авел да мрази Уилям бе въображаем. А този на Уилям – че Авел мрази него. Двамата се видяха общо два пъти и си говореха около четири пъти. Когато моментът за действие наближаваше, Авел казваше „Още е твърде рано”, а Уилям решаваше, че е редно да изчака хода на другия.

В Древногръцката трагедия, точно както и тук, всички герои правят грешки, само защото не знаят истината по време на цялата книга. Но там поне накрая я разбират и се самоубиват. Тук Авел разбра за инвестицията, чак след като Уилям бе мъртъв и нямаше смисъл. Не разбра нищо останало. Нито един от двамата не узна, че Авел беше спасил животът на Уилям. Безмислената драма е точно толкова повърхностна и ненужна, колкото безмисленото щастие.

П. С.: Това е сюжет, с който дори Библията се е справила по-добре.