Европа често е обект на критики заради нещата, които прави или не прави. Но най-честата причина е, че тя се опитва да постъпи правилно в свят, в който това не носи облаги. И на всичкото отгоре, трябва да го прави с консенсус от всички държави.

Да си морален лидер е трудно. Това означава да избереш не лесния и познат път, нито този, който ще те отведе най-бързо до целта, а тясната забутана пътечка с много остри камъни по нея, която представляват правилните избори. Европа е единственият регион на света, който макар и да греши често, действа на база висши ценности, а не краткотрайна изгода.

Критиците на Европа често я сравняват със САЩ и Китай, които действат много повече, за да са на преден план в глобалната икономика. Те имат технологични гиганти. Брутният им вътрешен продукт расте бързо. Инвестира се в иновации. Конкурират се за стратегически природни ресурси. Поддържат силна армия. А до тях Европа има просто… обгрижено население, което живее добре.

В тази ситуация е необходимо ние като граждани на Европа да се запитаме кои искаме да бъдем на глобалната сцена. Наистина ли предпочитаме да бъдем като тези, които потъпкват човешките права, физическото и псхихологическото здраве и цялата си природа, просто за да сме малко по-богати и да демонстрираме сила по най-лесния начин? Или е по-добре за нас да бъдем тези, които не просто имат най-добрият стандарт на живот, но и го постигат мислейки за бъдещето и запазвайки достойнството на нещата, до които се докоснем в процеса?

Нека направим аналог с живота на индивидуалните хора. Бихте ли уважавали някого, който е готов да унищожи всичко на пътя му за още малко власт и пари? Работодател, който не зачита личния живот на хората, обсебен само от продуктивността? Иноватор, който е толкова погълнат от технологиите, че е забравил, че има човешко лице?

Да постъпваш правилно е трудно и изисква жертви. Моралните действия няма да ти донесат бърза печалба. Често ще виждаш как конкурентите ти те изпреварват поне в началото. Ще получаваш и присмех от тези, които не споделят високите ти стандарти. Но на края на пътя ще можеш да усетиш гордостта от това да си себе си и да си кажеш, че не съжаляваш за нищо.

Като европейци ние сме разглезени, защото сме свикнали на най-добрите неща, за които остатъкът от света може само да мечтае. Тук човешкият живот е върховна ценност и никой не се съмнява в това. Ти си личност, а не работна единица, която се измерва само с икономическата си производителност. Имаш лично пространство и животът ти не е собственост на големите корпорации, които държат всичките ти данни. Мислим за въздуха, за водите, за енергията, за животинските и растителни видове. И дори когато плащаме по-скъпо, ние знаем, че така защитаваме най-ценното богатство на планетата ни. Радваме се на качествени продукти, които подпомагат здравето и дълголетието ни.

Европейците искаме да живеем добре на база на висши ценности. Това не е нещо, заради което да свеждаме глава, когато грубата сила на останалия свят се опитва да ни притисне. Напротив, това е повод да кажем, че ние сме истинските лидери на света и в XXI век, защото само ние съзнателно и искрено се грижим за него.