Категория: Добър

Послания и Смисъл

„Джурасик свят: рухналото кралство“ определено обръща внимание на правилните неща. Отново наблюдаваме завръщане към темата за това дали съществуването на динозаврите е морално. И ако тяхното създаване на ново е един неморален акт, то как е редно да постъпим сега, когато те вече са истински живи същества? В крайна сметка филмът заема правилната позиция да подкрепи живота, макар и да се разсейва многократно от незначителни теми като ламтежа за власт и пари.

Същевременно историята обръща по-сериозно внимание и на Блу като символ на еволюцията. Индивид преминал ограниченията на останалите, представящ ново бъдеще за човека и природата. Филмът успешно заявява, че личността има стойност сама по себе си, а не е просто ресурс за обществените нужди.

Сюжет

Сюжетът определено не е на нивото на собствените си идеи.

Да се върнем на остров загиващ от вулкан, за да спасим динозаврите, не е лош сюжет. Това внася допълнително напрежение за героите от две преплитащи се опасности и ни дава възможност нагледно да видим спасяването на динозаврите от тяхното историческо унищожение. Тук можем да усетим каузата за спасение на природата и живота като нещо реално и близо до себе си. За съжаление обаче, това е само първата половина от филма.

Втората половина е абсурдна поредица от екшън сцени, срещи на мафията и нелегални търгове на динозаври. „Джурасик свят: рухналото кралство“ повтаря грешката на втория Джурасик Парк опитвайки се да пренесе историята от екзотичните острови към нашия свят. Опитът отново е неуспешен и създава усещането, че случващото се е по-скоро за запълване на екранно време, отколкото с ясна цел. Повтаряме сюжетчето с генно модифициран динозавър от който няма никаква полза и умира преди да е направил каквото и да е специално.

Накрая завършаме с идеята, че динозаврите нахлуват в света ни, което нито е възможно, нито е уместно. Доста крайно решение, което вещае провал от самото начало, потвърждавайки неуспеха си в следващата част.

Герои

Героите определено са под въпрос.

Клеър и Оуен – По някаква причина в този филм образите им са разменени.

Оуен беше човекът, на който му пука за динозаврите, защото знае, че са живи и защото има реална лична връзка с тях. В този филм той е непукист и циник, който по едно време се сеща, че всъщност има друга персоналност.

Клеър минава през още по-шокираща промяна. В първия филм тя е бизнес кучка без семейство и приятели, която гледа на природата единствено като ресурс. Но сега, след като динозаврите се опитаха да изядат нея и цялото ѝ семейство, тя е…еко воин. Но защо? Обяснение няма. Всичките ѝ вярвания са различни, маниера ѝ е различен, начина ѝ на говорене е различен. Клеър няма нищо общо със самата себе си и е един от най-странните примери за произволна смяна на герой без никакво обяснение.

Важни детайли

• Сцената в която момиченцето пуска динозаврите в нашия свят е съвършена. Това е посланието на цялата поредица. „Те са живи. Като мен.“
  
• Диалогът в който Клеър убеждава Оуен да отиде на острова е един от най-абсурдните разговори провеждани в историята на киното. Макар Оуен да е човека, на когото му пука за каузата, то Клеър, на която не ѝ пука, трябва да го убеди да отиде. Но сценаристите падат и по-ниско. Дори доводът, че Блу е жива, не е достатъчен, за да убеди Оуен веднага. Само тази сцена стига, за да свали двойно нивото на целия филм.
  
• Когато Клеър и Оуен поглеждат назад към потъващия в огън остров, това е красив и тъжен момент, правещ директна историческа препратка към изчезването на динозаврите.
  
• Сцената, когато индо рапторът протяга нокти към одеялцето на момиченцето е изключително добра. В ръката на чудовището се вижда човешки маниер, което внася нова доза на ужас и заснето страхотно.
  

Филми от поредицата: „Джурасик Парк“ „Джурасик парк: изгубеният свят“