Социалният статус – това най-висше постижение в живота, към което трябва неотклонно да се стремим. Тази манна небесна, която ще ни осигури абсолютно щастие и удовлетвореност. Защото, нека бъдем честни – какво значение има какъв наистина съм, когато мога да се престоря на всякакъв само и само хората да ме харесат.

Аз, разбира се, никога не съм се замислял кой съм, какъв искам да бъда и какво да постигна в живота. Кому е нужно? Обществото вече е начертало пред мен всичко, което носи престиж, слава и възхищение. Аз само трябва да го постигна дори вътрешно да съм в гърч. Упс… това не трябваше да го казвам, грешно се изразих. Всъщност аз искам точно това и съм щастлив, когато го постигам.

Да си призная, малко си е трудоемко. Трябва да преценям как всяко мое решение ще бъде видяно в обществото. Но за щастие почти вече почти става на автопилот. Някои ситуации са малко трудни – трябва едновременно родителите ми да ме видят като дете, от което да се гордеят, шефовете ми – като отдаден професионалист, а приятелите ми – като готин, но съм се научил как да се справям с всичко това.

Най-ценното притежание за мен е автомобилът, за който мечтая. Ако го имам, значи съм превъртял играта и съм победил всички останали. Не е ли най-невероятното изобретение на природата? Красив, бърз, вълнуващ – точно като за мен. Никой никога няма да се осмели да се осъмни в мен, ако имам Ламборгини или Порше. Е, дали наистина имам нужда от него? Може би не, но обществото има нужда аз да имам нужда от него, така че се налага да си го купя. Дали ще мога да си позволя други неща, докато го поддържам? Човек трябва да прави жертви, не бъдете толкова дребнави. Ще работя, ще работя – само и само да си купя тази кола.

Междувременно трябва да си избера гадже. Трябва да отговаря на социалния статус, към който се стремя, очевидно. Имам доста дълъг мислен списък в главата си и само да намеря човека, който тиква всички кутийки – веднага го взимам. Любов? Любовта е за наивниците! Ние, здраво стъпилите на земята хора, трябва да знаем, че партньорството се основава на сходства и взаимен интерес. А не е ли най-вълнуващото нещо на света всички да ти завиждат, когато видят с кого се държиш ръка за ръка? Сигурно това имат предвид хората, когато говорят за пеперуди в стомаха. Защо се разделихме с последния ми партньор, въпреки че изглеждаше перфектен на хартия? Е, да, оказа се, че връзката ни е токсична и се чувствам нещастен и използван, но такива неща се случват. Следващият път ще намеря негово копие и нещата ще се развият по добре. Дали има нещо, за което съжалявам? Е, да, да… като малък бях влюбен в детето от съседния клас с кривите зъби и рошавата коса, но това е в миналото… В смисъл, представете си как биха реагирали приятелите ми, ако бяхме заедно сега? Не мога да си позволя да жертвам бъдещето си за някаква детска фантазия.

Като говорим за приятели – техният подбор също е важен. Трябва да са такива, които ме виждат като готин, но не се задълбават много в мен, защото иначе – току-виж разбрали, че имам и индивидуалност. Не, не, това би било кошмар. Приятелите ми трябва да са точно толкова готини и пасващи в обществото, колкото съм и аз. Без тяхната подкрепа, аз съм загубен. А подкрепата се печели само ако съм такъв, какъвто те очакват от мен да бъда. А ако някой иска да ме опознае истински? Очевидно ще избягам с писъци от тази откачалка. Не са ми притрябвали извратеняци в идеално подредения ми живот. Дали аз харесвам приятелите си? Е, имат си своите недостатъци, човек би могъл да каже, че са повърхностни и страхливи, но сме силни само когато сме заедно. Уважавам ли ги? Честно казано не, вътрешно знам, че аз съм по-добър от тях, но тяхното мнение значи всичко за мен.

Щастлив ли съм? Разбира се, вижте ме, имам всичко, за което човек би могъл да мечтае! Дали се чувствам самотен? Е, от време на време, но това си е мой проблем… Съмнявам ли се в себе си? Всеки го прави, какво очаквате от мен?! Прибирам ли се вкъщи тотално изтощен и без желание за нищо? Хора, в кой свят живеете – хубавите неща си имат цена. Чувствам ли се обичан? Не, но съвсем скоро всичко, което ви казах досега, ще ми донесе любов. Вярвам ли, че другите, които са постигнали същите неща като мен са щастливи? Не, аз виждам право през тях. Те са позьори, които се опитват да се престорят на готини. Само при мен е наистина.

Какво?? Това ли е единственият възможен път за мен? Със сигурност, разбира се! Убеден съм. Иначе… иначе би се оказало, че години наред съм правил компромиси със себе си за нищо…