Категория: Лош

Послания и Смисъл

„Анаконди: Кървавата орхидея“ е филм за цената на великите медицински открития, човекът и какво става с него, когато бъде захвърлен насред дивата джунгла. За съжаление обаче филмът не се справя с това да разгледа тези мотиви.

Обстановката не е нищо необичайно – млади хора тръгнали на приключение сред природата с благородна мисия се оказват преследвани и изяждани от гигантски змии. Но ако търсите нещо отвъд клишетата, няма да го откриете. Както напрежението, така и хуморът са с доста спорен успех, а макар филмът да предлага достатъчно възможности за задълбочаване на идеите си, то всяка една от тях е пропусната. Така вместо вълнуващия конфликт между потенциала за вечна младост и ценността на живота такъв какъвто е, историята се превръща в „добрите хорица бягат от въоръжения маниак обсебен от парите“.

Сюжет

От самото начало, историята не започва правилно. Кому е нужно първата сцена да бъде досадна корпоративна презентация? Тя пречи на останалата естетика на филма и разкрива информацията твърде рано. Далеч по-уместно е филмът да започне директно с търсенето на лодка за експедицията им. Така не се налага да чакаме до интересната част и информацията за стойността на кървавата орхидея може да ни бъде разкрита с времето.

Вместо това сюжетът ни води за ръчичка през целия път от точка А до точка Б. Условията са лоши, избираме да се лакомим, катастрофираме, някои го изяждат, пътят към оригиналната цел и към спасението случайно съвпадат.

Най-показателният момент за това колко категоричен е отказът на филма за дълбочина, е сцената с племето. Тук е повратната точка. Тук се решава дали да продължим напред или да избягаме. Тук злодеят се разкрива напълно. Можехме да се запознаем с културата на местното племе, да получим вълнуваща битка с анакондите, дори да се срещнем със старейшина, който не е остарял, доказвайки, че орхидеите работят. Вместо това получаваме мъртво племе, няколко бамбукови пръчки и безмислен диалог. И макар да искат да тръгнат в различни посоки, героите отново завършват на едно място, защото естествено, че пътят към оригиналната цел и към спасението случайно…съвпадат.

Финалът също е абсурден. Орхидеите са унищожени, анакондите, които не старееха, също, а половината герои са мъртви без никаква причина. И все пак това ни се представя като щастлив край.

Герои

Най-големият потенциал на филма е в динамиката между героите и тук е и най-големият му провал.

Груба грешка е героите да бъдат колеги на официално корпоративно пътуване. Далеч по-добре е да са приятели учени, които работят заедно върху таен проект за цвете, което може да прекрати човешкото остаряване. Това веднага вдига залозите и прави отношенията между тях много по-вълнуващи, когато на по-късен етап се окажат от противоположни страни. А и е много по-реалистично от идеята, че корпорация ще довери потенциално най-великото медицинско откритие в историята на шепа офис работници.

Това би позволило и задълбочаване на диалога, ако група мечтатели разсъждават върху спасението на света, но с времето на кого ще дадат тази панацея и как корпоративните интереси ще се намесят в мечтата им става все по-голям фактор.

Лошо е и решението да има само един от тях, който да е обсебен от цветето. Тук не говорим просто за лекарство срещу косопад, което да може да те направи богат. Говорим за вечна младост. Вечна младост. Когато целта е огромна, мнозина биха рискували живота си за нея, и някои от тях биха могли да ни дадат истински доводи за това, че си струва. Но не. По-добре да заложим на злодей обсебен от парите…

Самите образи не предлагат нищо освен типизиран щрих. Бил е силният простоустроен мъж, Сам е жената, която е там единствено за да има отношения с мъжете, Гейл е моралистката, Коул е забавния истерик и Джак е злия мазник. Нито един от тях не получава каквато и да е сцена, която да го оформи като личност отвъд архетипа му.

Важни детайли

• Сцената, в която се вижда от птичи поглед как змията плува между тях, е чудесна
  
• Змиите умират твърде лесно и това ги прави все по-малко страшни. Докато в началото изглеждат непобедими, то до края вече сме убили 3-4 от тях, две от които точно преди финалната страховита сцена. Последната дори умира просто от хвърлено ножче. Това значително отслабва фактора опасност и работи срещу самия филм.
  
• Паякът е симпатичен детайл, но е досадно, че убива почти толкова хора, колкото и самите анаконди
  
• Бил познава всяка извивка на реката, но някак си е изненадан от наличието на гигантски водопад. Ако трябва лодката им да се разбие, има далеч по-разумни начини това да стане. Например атака от грамадна анаконда.
  
• Сцената в наводнените пещери е просто сбирщина от крясъци и произволни кадри от които не се вижда абсолютно нищо.
  
• Макар маймунката да е много сладка, филмът я използва за изкуствено напрежение толкова много, че става просто досадно е непрофесионално.
  
• Когато Бен флиртува със Сам, тя се чуди как да се отърве от него. Защото както знаем, това е проблемът на жените. Че ги свалят твърде много симпатични красиви доктори.

Филми от поредицата: Анаконда