Категория: Добър

Послания и Смисъл

„Анаконда“ е симпатичен филм за млади изследователи насред тропическата джунгла, чието пътешествие е прекъснато от огромна и гладна змия. „Анаконда“ ни поднася всяко едно от клишетата на 90-те през класическата структура на сюжета до предвидимите обрати и развръзката и точно в това е чарът му. Образите са типизирани до болка – независимата жена, безполезната жена, лошото момче, което всъщност е добряк, превзетият интелектуалец, който няма никакво място в джунглата, жертвоготовния спасител, престорено прикритият злодей, който преиграва във всеки един момент.

Когато гледахме филма на времето, ефектите бяха новаторски и впечатляващи. В днешно време те са абсурдни, но това придава нов позитивен нюанс на филма.

Учудващо е, че филм с толкова много големи имена като Дженифър Лопес, Айс Кюб, Оуен Уилсън, Джон Войт и Дани Трехо не е шедьовър, но пък неуспехът му е достатъчно очарователен, за да превърне „Анаконда“ в класика на 90-те. Докато го гледа, човек остава с приятно носталгично чувство, без да се чувства твърде напрегнат или отегчен в нито един момент.

Красива джунгла, симпатична нескопосаност и живото доказателства, че Джей Ло знае как да се справи с голям питон…така де, анаконда. Какво повече да иска човек?

Сюжет

Сюжетът определено има своите слабости. Най-очевидната от които е, че за филм, който се казва „Анаконда“, е изключително странно змията да има само странична роля. Злодеят на филма не е змия, а човек. Целият сюжет се случва заради Пол Серон. Ако не го бяха намерили, главните герои никога нямаше да се отклонят от пътя си, нито да бъда изядени. От една страна, това поставя анакондата в добра позиция – тя не прави нищо на никого, а те доброволно се навират в територията ѝ, за да я ловуват. От друга, това я прави по-малко страшна. През целия филм основата опасност идва не от Анакондата, а от Пол. Той дори убива толкова хора, колкото и тя, а ако гледаме първопричината, можем да твърдим, че Пол е виновен за всички жертви. Той почти убива Денийс и се опитва да направи същото с доктора, по негова вина умира партньора му, а заради болната му обсебеност от змията загиват и всички останали. Анакондата е само вторичен фактор, пожар, който отнема живота на участниците, макар извършителят да е подпалвача, а не самият огън.

Всички обрати са предвими и следват класическата последователност. Екип от млади хора отива на изолирано екзотично място. Има сцена, в която уж ги напада чудовището, но всъщност е нещо друго. Филмовото чудовище изяжда един от лошите. После се повява в сцена, удобна за това да го разгледаме. После започва да изяжда участниците един по един в точната последователност на това колко са важни за сюжета. Накрая изяжда основния злодей, а двамата главни са единствените оцелели. Но, разбира се, точно когато си мислим че всичко е приключило, змията се завръща от мъртвите за един финален уплах. Има ли страшен филм от 90-те, който да не протича по абсолютно същия начин? Не. Но от съвременната позиция, можем да видим това като нещо мило.

Герои

Като цяло доста стереотипни герои, които не преминават отвъд очевидното, типично за филмите от този жанр.

Тери Флорес – С такова име не можем да очакваме нещо специално. Със същия успех можеха да я кръстят и Агуа Дропс. Тери е в ролята на типичната разумна и силна жена, която от самото начало знаем, че ще оцелее последна, за да победи чудовището.

Дани Рич – Лошото момче, което ще се бъде добрия в ключовата ситуация. Единственото изненадващо в него е, че макара да е чернокож герой през 90-те, той не умира първи.

Пол Серон – Злодейският му образ е толкова преигран, че самата идея, че успява да заблуди когото и да било дори за минута, е абсурдна. Той е психопат от първия миг без никаква причина и незнайно защо е готов да рискува живота си и да убива хора за да…залови голяма змия.

Важни детайли

• Първият път, когато змията убива някого, сцената има много добро изграждане. Специално подчертано е, че жертвата е твърде пристегната за да извика за помощ и е много добър детайл, че анакондата се усуква около мъжа заедно с дървен клон в хватката ѝ. Когато се стяга, клонът се чупи и така виждаме нагледно на какъв огромен натиск е подложен човека.
  
• Сцената, в която на фона на водопад, анакондата улавя човек и се увива около него във въздуха, определено е готина и заслужава точка сама по себе си.
  
• Докато си седи на лодката, героят на Айс Кюб слуша песен на радиото на истинския Айс Кюб, което е симпатичен парадокс
  
• Когато змията изплюва Пол, той намигва. Това е неочакван комичен момент насред напрегнато преследване и завършва заложената от по-рано идея, че анакондите повръщат плячката си, за да ловуват отново.
  
• Първата жертва във филма може и да не е чернокожия, но за сметка на това е мексиканеца 🙂
  
• Когато лодката си тръгва от водопада, това е просто кадъра от пристигането ѝ, пуснат наобратно, което може да се види във водопада на заден фон, защото водата му тече нагоре
  
• Решението змията да надава пронизителни писъци е както абсурдно, така и иконично, защото е един от онези избори, които са толкова лоши, че правят пълен кръг и пак стават добри
  
• Когато Пол хваща Тери и Дани, той нанася един удар с дръжката на оръжието си към камерата, но някак си всичко става черно, предполагайки, че е зашеметил и двамата. Или както гласи народната мъдрос “ С един удар на дръжката, два заека.“

Филми от поредицата: „Анаконди: Кървава орхидея“