За да добиеш себеосъзнатост е важно да наблюдаваш себе си отстрани. Анализирай поведението си сякаш е друг човек, за да може да прецениш как се държиш, как се позиционираш в средата, защо предизвикваш определени реакции в другите. Себеосъзнаването е директно свързано с въпроса „Защо?“. Защо реагирах по този начин? Защо се чувствам така? Защо винаги попадам в една и съща ситуация? Защо приемам това за правилно или грешно?

За да си себеосъзнат, трябва да можеш да разговаряш със себе си честно и открито. Както плюсовете, така и недостатъците трябва да бъдат признати без увъртания.

Осъзнаването на това какви сме, автоматично ни прави по-добри. Позицията „гневя се лесно“ винаги ще бъде по-ползотворна от „хората ме ядосват“. Всеки проблем на личността ти ще бъде под контрол, когато е осъзнат и наречен правилно. По същия начин всяко качество ще има възможност да се развива, когато бъде открито и признато.

Когато получаваме външна критика, е нормално да изпаднем в защитна реакция. Но когато сме насаме със себе си, трябва да анализираме случилото се, да осъзнаем реакциите си, да се опознаем по-добре и да избегнем повтарянето на същите грешки в бъдеще.